Email icon Phone icon Facebook icon
Кризите вследствие на нелекуваната травма – възможна предпоставка за риск от раздяла на деца и родители-image

Кризите вследствие на нелекуваната травма – възможна предпоставка за риск от раздяла на деца и родители

На 11-ти и 12-ти ноември 2024г. в Благоевград и Габрово се състояха две срещи за консултиране и валидиране на резултати от проведеното изследване на Коалиция „Детство 2025” – „Причини за раздялата на децата от техните семейства“.

Водещи на срещите бяха Нина Тодорова от SOS – Детски селища и Антоанета Матеева от Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца в Нов български университет. Участваха 24 социални работници, психолози и мениджъри от Центрове за настаняване от семеен тип за деца и младежи с и без увреждания и Центрове за обществена подкрепа. Те споделиха опит относно краткосрочните и дългосрочните ефекти от раздялата на деца от техните родители, както и наблюдения върху кризите в живота на семействата, включително и такива, които се повтарят и предават през поколения. 

Кризите може да са основани на социална изолация, психична болест, зависимости, домашно насилие, нелекувана емоционална травма и др. Специалистите споделиха, че ако родителите като деца не са били отгледани с обич и доверие, ако самите те не са имали подкрепящо и разбиращо отношение към тях от страна на техните родители, няма как да са имали възможност те самите да формират необходимите умения за това как да бъдат любящи и грижовни към своите деца. Така травмата се повтаря и затвърждава в поколенията. Задачата на социална система е да прекъсне тези порочни цикли.

Раздялата оказва голямо влияние върху емоционалното състояние на децата. Те преминават през различни етапи – явен или скрит бунт срещу решението, след това равнодушие – „все ми е тая, че са ме изоставили“. Накрая, ако когато родителите се отдръпнат или нямат възможност да поддържат връзката, следва апатия и безразличие. Към дългосрочните ефекти от раздялата при децата спадат:

  • рисково поведение,
  • скитничество,
  • бягства,
  • противообществени прояви,
  • проблеми в училище.

Родителите също преживяват тежко загубата на контакта с детето. Те изпитват скръб, разочарование, вина. Понякога протестират, борят се и оказват съпротива, но има и родители, които се затварят в себе си – стига се до поведение, което е прието да се квалифицира като родителско отчуждение. Родителите може да потърсят утеха в ново партньорство и ново семейство. Когато това се случи, децата от предишни връзки и бракове остават на заден план и родителят може да загърби емоционалната връзка с детето, което вече не е при него.

Назад
Ние използваме бисквитки на нашия уебсайт. Продължавайки, вие приемате тези бисквитки.