През 2021 в България 27% от общия брой на децата, настанени в алтернативна форма на грижи, живеят в резидентни услуги. Същевременно данните сочат, че всяко трето от тях, е дете с увреждане. Нараства загрижеността от страна на професионалната общност по отношение на това, че резидентната грижа за деца с увреждания под каквато и да е форма, дори в малки групови домове, е нарушение на правата на децата поради тяхната подчертана уязвимост.
Въпреки, че българската държава целенасочено развива грижата при близки и роднини, която обикновено е най-подходяща за деца, които се нуждаят от закрила, приемната грижа остава необходима за децата, за които този вариант не е възможен. За съжаление обаче децата с увреждане в приемна грижа са само едно на 10 от всички приемни деца. От друга страна, развитието на приемната грижа като цяло търпи застой (от 2015 г. насам делът на децата на възраст 0-17 години настанени в приемни семейства се е увеличил само с 1.5%).
Чрез финансирането със средства от ЕС, през последните 12 години в приемната грижа са инвестирани над 40 млн. лева, но нейното развитие продължава да се приема само като проектна дейност, без наличието на дългосрочна визия и стратегия за развитие, без гарантиране на устойчивост и сигурност, професионално развитие и подкрепа за приемните родители и лицата, ангажирани с този процес. Това води до тяхното обезсърчаване и намаляване на обхвата на приемната грижа, наблюдавани през последните две години. Тези тенденции поставят под риск изпълнението на препоръките на Европейската гаранция за детето; политиките на Деинституционализацията и закриването на последните 4 дома за медико-социални грижи за деца; успешната превенция на раздялата на семействата и намиране на алтернатива на настаняването на децата в резидентна грижа.
